Бяла въздишка
Любовта ми, като бяла фея
с бяла рокля с безкрайни наметала,
танцува с мен, а аз се смея,
стъпвам по невидима красота.
В нощта ми дошла е с бяла приказка,
завива ме нежно с бяла пелена,
вълшебства ми разкрива, а аз немея,
усмихвам се там зад невинната ù белота
и сякаш до мен достига бяла музика
разстила се вълшебно бяла тишина
и дебна я в сянката ù да се скрия
и да усетя в нея изящността на мига...
душата ми възкръсва като бяла птица,
политнала от очарованията на бяла красота
и кръжи високо, а аз щастливо ще прелея
в ефирността на тази бяла въздишка...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светлана Тодорова Всички права запазени
