Бялата циклама
Бялата циклама
Бялата циклама,
белият станиол.
Образът на мама,
инвалиден стол.
Улици далечни,
опериран взор.
Жалби безконечни,
без асансьор.
Витошки павета,
старата липа.
Палави момчета,
дядо ми заспа.
Каруцар имотен,
шиба коня благ,
а руснак самотен,
рецитира “Бяг”.
Татковия потник,
беше като нов,
татко е работник,
като Димитров.
Баба с Николайчо,
пише и чете,
от портрета май че,
гледа ни дете.
Улици се вият,
слънцето пече.
Що ли там се крие?
Времето тече...
Белият станиол,
бялата циклама.
Инвалиден стол.
Образът на Мама.
© Ми Ки All rights reserved.
