Отново приказка извая,
снегът изсипал се отгоре.
Града не мога да позная,
напълни се със снежни хора.
Врабченце чурулика гневно,
вън няма ни една трошичка.
А вятърът зад ъгъла ме вика,
да си играе с мен на жмичка.
И помня, мама как ми сложи шала
и плетените ръкавички,
в една далечна зима бяла,
деца, когато бяхме всички. ...