Бъдещ спомен
БЪДЕЩ СПОМЕН
(На Емето с любов)
Жена като небе безкрайна,
душа - бушуваща стихия,
със кожа залезно омайна,
обвита в облачна магия.
Ти даваш смисъл на живота,
заспал на твоите гърди,
харесвам туй, което виждам -
то стопля моите мечти.
В зората пламнала съзирам
лицето ти прекрасно
и влюбен в слънцето се взирам,
за да те видя ясно.
Косите ти - пленително торнадо,
галактика от светещи звезди,
сърцето на момиче младо
под аура от палещи лъчи.
Очите ти обичам - топли
като пустинни езера,
обичам устните ти мокри,
сякаш оазиси в прахта.
В душата ти пленен заспивам,
като светулка аз се рея
и всяка сутрин преоткривам
нови светове във нея.
Големи и малки светещи звезди,
които искал бих да опозная,
галактики, където бил съм и преди,
но никога не съм вървял до края.
И чувствената ти вселена да обгърна,
не мога пак да я отгатна,
аз искам тебе да прегърна,
защото тя е необятна.
А ромонящите ти нежно длани
обливат ме с любов,
сърцата ни във страст се къпят,
като във изгрев нов.
В твоя космос аз потъвам,
избухвам като взрив
и възкресено се разпъвам
по-мирен и щастлив.
Синхронен пулс, сърце в сърце,
споделянето е магия,
усмивката на твоето лице
помогна щастието да открия.
Желая с тебе да живеем,
щастлив съм да си спомням
и нека утре да се смеем,
на бъдещия спомен.
Животът в бъдещето продължава
и в миналото е роден,
а днес средата му красива
живее в теб и в мен.
Със теб прегърна ни животът
и нека му се отплатим -
да го живеем със охота,
с любов да му се насладим.
Вървейки по дъгата, някой ден
с лъчи ще галим нашите деца -
щастливи, че светът е продължен
и че сме живи в техните сърца.
© Борис Борисов All rights reserved.
