Ден по ден вървим към бъдещето - необятно,
без да сме наясно какво ще ни сервира..
"Да сме заедно" е словосъчетание - непонятно,
но стига да сме двама, времето спира..
​
Бъдещето, тъй неясно, иска ми се да заобиколим,
прегърнати един до друг във настоящето..
Или в спомени на миналото заедно ще изгорим,
припомняйки си всяко чувство - парещото..
Бъдеще ще го начертаем като неясна крива,
нека наречем я "крива на безвремието"..
Животът не ще посмее спомените да изтрива, ...