Бъдещето е пред нас
Бъдещето е пред нас
Ей, здравей, Самота! Как мина денят ти?
Но защо ме посрещаш с подути очи?
Ето, сядам до теб - продължаваш да плачеш.
От какво се разстрои? Ще ми кажеш, нали?
Сериали ли гледа? С приятел си чати
и нарече те скучна, затуй ли скърбиш?
Не говорят, сумтят и все те отбягват.
Съжалявам, но, мила, всеки в нещо греши.
Знаеш, често отсъствам, от къщи далеч съм,
но ще дойде денят, само с теб ще стоя,
ще си бъбрим за всичко от сутрин до вечер
и тогава ти няма да се чувстваш сама.
Ще четем стари книги, разглеждаме снимки,
ще се смеем на вицове, плоски шеги,
ще поплакваме двете за минали мигове
на нещастни раздели, за деца ще тъжим.
Не плачи, Самота, аз все ще се връщам -
у дома ме очаквай с по-ведро лице.
Обещах ти веднъж - само теб ще прегръщам,
щом ненужни за други станат мойте ръце.
© Ани Виделова All rights reserved.
