Лорелай (Люляк) Лорелай (Люляк)
2 109
Aug 31, 2008, 12:39 AM

Бъди моя пътеводна светлина

  Poetry » Other
1.4K 0 7
Бъди моя пътеводна светлина

На Ел, за да продължава да бъде все такава пътеводна светлина към доброто (:

Недей изгасвай тази свещ,
която в тъмното ми свети.
За мене тя е малка пещ,
която сгрява ми сърцето.
Един тунел, безкрайно тъмен
ме плаши скришом във съня ми.
Такъв - висок. И много стръмен,
със страшно много калдъръми.
Какво? Туй казваш, бил животът?
Добре тогава, стой накрая!
Свети ми там. И чакай кротко.
По тая свещ ще те позная.

30. Авг. 08г.
21:06

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Люляк All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0