Да нямаш нищичко дори,
пак си имаш всичко –
земя, слънце и звезди,
и облаци от Живот надвиснал.
Така душата е в менгеме, нали!
Остава ти едно – с челюсти да стиснеш
истината, която толкова горчи,
любов излъгана да си измислиш
и плискащи вълни, за да не спиш,
предателите свидни да прелистиш
и чувства разпилени да спестиш...
Ще се съвземеш, пак ще се родиш, ...