Бъди винаги ТИ
на Виолета Радкова
Сред картини се движа
и се чувствам така,
сякаш цялата мисъл
е пенлива река.
И клокочи, и бърза,
и доволна звъни,
и докосва до мъдрост
упоени мечти...
Ти нали си творецът?
Ти нали си мигът,
в който някаква вечност
се превърна в брега,
на който платната
омагьосват и светят,
и разпръскват спокойствие,
музицират куплети....
Във вълшебства потапям
свойте жадни очи.
Благодаря ти! Обичам те!
Бъди винаги ТИ!
Сред картини се движа
и се чувствам така,
сякаш цялата мисъл
е пенлива река.
И клокочи, и бърза,
и доволна звъни,
и докосва до мъдрост
упоени мечти...
Ти нали си творецът?
Ти нали си мигът,
в който някаква вечност
се превърна в брега,
на който платната
омагьосват и светят,
и разпръскват спокойствие,
музицират куплети....
Във вълшебства потапям
свойте жадни очи.
Благодаря ти! Обичам те!
Бъди винаги ТИ!
© Валентин Йорданов All rights reserved.
