Бъди винаги ТИ
на Виолета Радкова
Сред картини се движа
и се чувствам така,
сякаш цялата мисъл
е пенлива река.
И клокочи, и бърза,
и доволна звъни,
и докосва до мъдрост
упоени мечти...
Ти нали си творецът?
Ти нали си мигът,
в който някаква вечност
се превърна в брега,
на който платната
омагьосват и светят,
и разпръскват спокойствие,
музицират куплети....
Във вълшебства потапям
свойте жадни очи.
Благодаря ти! Обичам те!
Бъди винаги ТИ!
Сред картини се движа
и се чувствам така,
сякаш цялата мисъл
е пенлива река.
И клокочи, и бърза,
и доволна звъни,
и докосва до мъдрост
упоени мечти...
Ти нали си творецът?
Ти нали си мигът,
в който някаква вечност
се превърна в брега,
на който платната
омагьосват и светят,
и разпръскват спокойствие,
музицират куплети....
Във вълшебства потапям
свойте жадни очи.
Благодаря ти! Обичам те!
Бъди винаги ТИ!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
