БЪЛГАРИЙО!

Самотен полъх

и океан от сивота,

прегърнал безпределно

мене и света.

Мъгла се шири,

мрачна пелена,

Дяволът се хили

в лицето на смъртта.

Протегната ръка,

обгърната с воал,

вкопчена в плътта

на Божия провал.

Овехтял молитвеник

на загниващ триножник,

човек или тиквеник,

възпяващ художник.

Азът се бори,

уж за свобода,

ала само събори

духa на народа.

Минало безсмъртно,

от векове е забравено

и уж сме свободни,

племе заробено.

Черна молитва

и черни лица

на черните роби

с черни сърца.

Всичко е черно.

Дори и денят,

изгнание скверно

и скверна душа.

Мълчи си реката,

морето спи,

както в гроба телата

клетник жуми.

Почива си наший

безсмъртний народ,

докато мръсни апаши

крадат скверния робски живот.

Самотен полъх

и океан от сивота,

обгърнал безвъзвратно,

робската душа.

Мъгла се шири,

мрачна пелена,

дяволът се хили

и отнема всяка капка свобода!