Българийо!
БЪЛГАРИЙО!
Самотен полъх
и океан от сивота,
прегърнал безпределно
мене и света.
Мъгла се шири,
мрачна пелена,
Дяволът се хили
в лицето на смъртта.
Протегната ръка,
обгърната с воал,
вкопчена в плътта
на Божия провал.
Овехтял молитвеник
на загниващ триножник,
човек или тиквеник,
възпяващ художник.
Азът се бори,
уж за свобода,
ала само събори
духa на народа.
Минало безсмъртно,
от векове е забравено
и уж сме свободни,
племе заробено.
Черна молитва
и черни лица
на черните роби
с черни сърца.
Всичко е черно.
Дори и денят,
изгнание скверно
и скверна душа.
Мълчи си реката,
морето спи,
както в гроба телата
клетник жуми.
Почива си наший
безсмъртний народ,
докато мръсни апаши
крадат скверния робски живот.
Самотен полъх
и океан от сивота,
обгърнал безвъзвратно,
робската душа.
Мъгла се шири,
мрачна пелена,
дяволът се хили
и отнема всяка капка свобода!
© Анита Райкова All rights reserved.
