Българийо, за тебе те умряха*
Знам, не ме четете мене...
но знайте аз ще продължа!
Да пиша, макар да зная,
не са за вас любимите слова.
Тъжно е, когато всичките нехаем.
И бяла лястовица крие се в комин
дано не бъде забелязана се моли...
след нея тръгват време и екран.
А новините бълват все едно
добре сме ...що се сърдите не знаят...
Позволиха ви да бягате от тук...
защо се мотате се питат?
Днес срещнах любовта...
тя бе дебела, една такава
сочна, като грях, увиснала като
мечта на земя осиротяла
но заселена от вяра на врага.
Бе тъмна нощ, звезди не
виждат се в небето...
тогава глас се извеси
Народе събуди се, не виждаш ли
че гинеш, чезнеш ти.
________________________
* - Иван Вазов ("Сливница,,)
© Ангел All rights reserved.
