aap
921 results
Обичам те ,Свят, макар да знам
че водиш ни към края!
Мразиш ни ,че толкоз сме бавни...
плужеци ,безпардонни.
Как мразя лъжата...боли! ...
  34 
Къде е... ?Кое! Попита ме времето.
Къде е вярата в тях... лъжата ли тачат!?
А дали не лъжат нас... Наивниците.
Кокуди от памукова плантация.
Риба уловена с примамка... ...
  72 
Бях готов... но отново
бях предаден, смешно, но боли!?
Наивник ли съм... шут незнаен,
вестител на тъга, боли.
Смисълът, да, същият, той няма думата. ...
  79 
Ех живот, кажи ми... Защо все още съществуваш?
Защо ме караш да творя!?
Щом може лесно да ме игнорира,
една машина без душа.
Защо живеем, щом сме променими... ...
  57 
Сълзи,сълзи,сълзи...времето знае,
че болката в тебе гори,горчи!
Тъжен си ,самотен сред близки...
не спиш,о от одавна не можеш.
Мислиш,кроиш,на надеждата вярваш!? ...
  58 
Тишина...а как крещи,
да вътре в мене,сълзи!
Кошмарна тишина,която-
през нощта задава ти въпроси.
Къде загуби любовта!? ...
  106 
Начало, скрило идеала свой...
продало без свян свобода .
Налага свой си режим...
за облага на само един.
Без капка съмнение... ...
  76 
Афиш,реклама,очакване...оперета голяма.
Билетите вече изкупени от елита закупени.
Но дилари в мрака предлагат,билети
за вип места,и магия ,даже ти плащат...
да седиш до края на измамна игра. ...
  84 
Загиват мечтите, една по една.
А дявола с усмивка ехидна...
пренарежда Света.
Потайнство, скрупол, лъжа!?
Чекията точат лъжа и вина. ...
  119 
Нямах, нямам и едва ли ще имам...
Но мечтал съм и още мечтая,
човешкото в мен да запазя.
Сиромах съм, о , Боже, самотен.
Птиците крила имат... ...
  112 
Кой наказа доброто с мълчание!?
И кой на злото даде оправдание?
Че то е силата дето носи доброто.
Създания от мрака изкачат и с вик...
Анатемосват на добрият душата. ...
  118 
Чаша вино... самота!
Телевизорът в лицето ми се взира...
Търси някаква вина с която тя да ме травмира.
Реалност, тръпка спомен и лъжа.
Магията... отдавна тя не съществува... ...
  63 
Спящи очи... светлината забравили...
А свещта вече изгаря, защо се забравяме?
Нима истината отдавна я няма.
Мирис, Барут, леш, аромат на смърт.
Всеки се кръсти и думи мълви... ...
  109 
Къде е истината...
Може би в очите на лъжеца,
успял да залъже Народа без право.
Химия, тайнство, прокоба...
И ето изчезва Народа. ...
  122 
Когато звезното небе покаже
тайните си скрити от деня...
И бършеш си сълзите в самота!
Крадецът ,тоз мръсник всеяден,
роден от ревност и тъга. ...
  104 
Чаша вино... самота,
тъжно е когато си предаден, тишина!
Нещо стяга ти душата, Защо?
Къде остана вярата за любовта!?
Звезди, небе, а самотата те притиска... ...
  107 
Уморих се, наистина се уморих...
ще ме попитате какво съм толкова загубил,
че се отказвам аз от любовта.
Болката, тя трудно се забравя.
Не ме винете, грешник съм аз, зная. ...
  89 
Спят ли безсънните нощи!?
И дали сънуват цветни безсмислици.
Горчат ли им самотата
и плачът на децата.
Сиротни души, търсят ли близост! ...
  111 
Защо Светът мрази вестоносците...
Нима са те врагът!?
За истината те говорят...
За пъпа на Света.
Истината знам, горчи... ...
  108 
Отново с вятъра си мерим силите...
кой кого ще победи,
на лъжата ли да вярваме
и на себе си с' сърце да си простим.
Злобата любов ли ражда!? ...
  101 
Как искам себе си да разбера...
и също случващото с мене!?
Защо когато аз греша, загива нещо
в мене!И с болка ме отрупва?
Защо горчи ми болката човешка? ...
  143 
Скара, пушек, аромат...
някой шишове пече на скара пак?
Музика, купон и глъч...
Бира, вино, хапчета за цвят.
Купонът вече е в мъгла... ...
  103 
Знам, че не съм от тези... които
стихове редят със жар!
Имам граматични грешки...
но имам свой си идеал.
Завиждам си, че най-добрите ...
  126 
Сълзи душата ми тъгата носи.
Прелюдия, мъгла, но близките са
лъжата на любов фалшива.
Самота, а те са фарса и лобират.
Защо нима в живота глупостта е вяра! ...
  125 
В този Свят толкова объркан...
Надеждите са просто някакъв мираж!?
А устните дали вълшебство подаряват...
На любовта дали са аромат?
Врагът ни вече в тъмното не дебне... ...
  168 
Тишина, вълшебство, самота...
Гълъби кръжат над фара!
Вятърът носи тайнствена прохлада...
Еротика, самота, жътвата приключи.
Луната - тъмна блудница... ...
  122 
Когато утрото нощта събуди...
Когато вярата намери път...
когато любовта ти се усмихне,
повярвай, не си самотен в този Свят.
Когато слънцето изгрее ...
  185 
Влизаш ли в обувките на другите!?
Усещаш ли живота им, кажи?
Вярваш ли, че щом не знаеш...
По-малко в тебе ще боли.
Търпиш ли болките човешки... ...
  186 
Косата твоя между пръстите усещам...
А теб усещам с аромат, кожата ти...
божествена наслада, кафява – шоколад!
Усни, Боже, май че се повтарям.
Утро е , очи с' сълзи отварям... ...
  101 
Отново ноща поднася ми сънища...
Неясни въпроси, а отговор – не.
Поличба, мълчание, верою, Светове.
Камбана бие на тихо.
Тиха нощ... звезди търсят утеха в небето. ...
  98 
Ех, сърце... ти мое, аз!!!
Кога ще се научиш, че ми горчиш,
макар на вкус да си с какао подсладено... горчиш ми.
Ех, сърце, моя изгоро, копнеж, тъга.
Как ми се иска ... да имам място!? ...
  87 
Не се научихда бъда сянка...
Да съм невидим, с влас обвързан!?
Да мърдам пръсти и ръце да кърша,
шамари на невинните да бърша!
Че защо тогава камбаната да бия! ...
  136 
Не е виновен който взима...
А този който си мълчи.
Виновника го знаят всички...
Но надали някой ще го оповести.
В България на мода е не зная... ...
  124 
Събуждам се, пленен от чувства...
Откраднати от еротичен филм...
потен в страх обхванат,
грях ли е, че те сънувах!?
Видях те, беше с черна блуза... ...
  110 
Лош ли съм... че държа на истината!?
Враг на подлезурковци, измамници...
че в Света на лъжепророци...
Получавате измамни усмивки.
Камбани бият, майки реват... ...
  112 
Експлозия очаквана, тръпка, трагедия...
смърт, мирис на фалш.
Камбаната бие. Защо фалшива тревога
о, не отново бойкот. Фойерверки...
Телевизии,новини,лъжи. ...
  126 
Кой ще сложи на Дявола Кръста...
И кой ще избави Бог от кладата!?
Кой вярата Народна ще прегърне...
и с любов живота обвърже.
Кой предаде доброто... ...
  142 
Блуза бяла, панталона и той...
С аромат на парфюм Предатор.
Ех, вярваш че си пич,
но всъщност си самотен.
Любовник... о не си, самотник,да! ...
  112 
Жълтото по бельото ни напомня!?
Че нещо не ни е наред.
Мирише...на какво!?
Никой не смее...да пророкува ,Защо?
Потъва,Народ със история... ...
  141 
Крещи, Боже, крещи...
в мен тишината крещи!?
А в лунната нощ... сърцето тъжи.
Лековерници!?Кой ,кого,наранява?
Тишина, сблъсък, мъгла... ...
  130 
Random works
: ??:??