България (акростих)
Бистро проблясва изстраданата, непобедима мечта,
ъгълът на тъмната омраза става все по-малък и по-малък,
любовта надделява и оставя нетленни, лъчезарни следи,
гълъбът на надеждата се извисява все по-високо и по-високо,
а слънцето всеки ден се събужда с все по-искрена усмивка,
радост звънлива надпява весело, облачното безверие,
и тръпне сладостно земята-майка в нова родилна мъка,
ясно предчувствие, за сбъднат празник, нежно пулсира
на нечупливите, волни криле на безсмъртната Жар-птица,
а триумфът на злото се отдалечава все по-сигурно от нас,
дълъг и трънлив е пътят, но началото е вече положено,
въздухът заискрява преродено с нова ефирна чистота,
светлото на небето дръзко слиза все по-ниско и по-ниско,
и красив цветен плащ покрива България открай докрай,
чудно прекрасна песен полита и стопява ледовете предишни,
които бързат да се превърнат в реки и да се влеят в морето,
обичливо простряло ръце да ги посрещне всеопрощаващо...!
© Кръстина Тодорова All rights reserved.
