БЪЛГАРИЯ НА ТРИ МОРЕТА

... с ятаган ръждив Луната облаците с бяс сече,

чорлава – мъглата мята кат мухлясало кече,

плажът мокър гръб изгърби, фарът яко се смълча,

и вълните – зли свекърви! – стелнаха пред мен бохча,

сняг на дрипи, студ на буци, мраз и в хорските души,

кой мечтае революции? – сит! – народът се стиши,

чайките – и те! – се скриха покрай плажните стени –

гракнаха ми два-три стиха! – ще ги пусна тия дни,

гина – син твой във несрета, а от теб ни кост, ни вест.

Майчице на Три Морета! – в локвата умираш днес.