Бълха
Бълха си хванах сутринта -
размазах я с парцала по стената.
Погледнах я отблизо и видях,
че тя приличаше на тебе по краката,
по погледа, лицето, красотата...
И нещо виждах в нея твое!
Не знам дали усмивката, устата
ти бе откраднал на бълхата.
Но после осъзнах се и разбрах,
че от любов съм заслепена,
че дълго любовта зовах,
но дълго любела съм заблудена;
че нищо от една бълха
не можеше да бъде твое.
Рзбира се, освен това,
че както ти, така и тя,
нападахте ме, смукахте жестоко.
Използвахте ме за любов и за пара.
Отваряхте ми рани надълбоко...
Но разликата тука е една -
Бълхата е бълха- от удара умря!
Ала едва ли ти
от силата на моята ръка
ще имаш същата съдба!
© Татяна Начкова All rights reserved.
