Бълха
Бълха си хванах сутринта -
размазах я с парцала по стената.
Погледнах я отблизо и видях,
че тя приличаше на тебе по краката,
по погледа, лицето, красотата...
И нещо виждах в нея твое!
Не знам дали усмивката, устата
ти бе откраднал на бълхата.
Но после осъзнах се и разбрах,
че от любов съм заслепена,
че дълго любовта зовах,
но дълго любела съм заблудена;
че нищо от една бълха
не можеше да бъде твое.
Рзбира се, освен това,
че както ти, така и тя,
нападахте ме, смукахте жестоко.
Използвахте ме за любов и за пара.
Отваряхте ми рани надълбоко...
Но разликата тука е една -
Бълхата е бълха- от удара умря!
Ала едва ли ти
от силата на моята ръка
ще имаш същата съдба!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Татяна Начкова Всички права запазени
