Препича слънцето на мойта синя пролет
и пухчета във въздуха летят,
в тревата съм изтегнат аз на воля...
О няма сили кефа ми да спрат!
Във София, дойдох за въздух в Парка,
следобеда ме с радост приюти!
Със галеник изглежда, че ме сбърка,
а мене грешката ме възхити!
В алеята са майките с колички...
От въздуха и бебетата спят!
Доволни са, усмихнати са всички,
Не се дошли за пръв път в този кът!
18.05.2012г. София
© Христо Славов All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
