Защо са коварни хората,
мислите - нечисти и зли,
защо ме наляга тревогата,
че ще ме "ритат" и след постъпки добри.
Хрумва ми нещо различно,
пленява ума в цветове,
но някой отново, лирично,
съкровеното ми отне.
Всеки краде ти идеите,
като теб, за да лети и пее,
затова, за да избегнеш злодеите,
просто мълчи, не споделяй.
17.02.2009 г.
© Ангелина Кънчева All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
