Cамо ти
Крепи на крехкото си рамо,
надеждата света унил,
изглежда силна тя и само,
проплаква нощем. А април
прилича повече на есен,
че дните пролетни не са.
И в мрачни мисли е унесен,
бреза – без ни една реса̀.
Едва разлистени тополи
летящ от клоните им пух.
А нощем славеят се моли:
— "Поспри, човеко – сляп и глух!
Дареното пилееш ето –
нехаен, зъл и редкопръст,
разплакваш ангели, в небето,
разпъваш си рода на кръст."
Надеждо моя, птицо синя,
дано ти стигнат хъс и плам,
дано пороите отминат...
Без теб светът е слаб и сам.
Небето ни е жива рана
и мракът пролетта гнети.
Надеждо, само ти остана...
След вярата ни, само ти.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
