Sep 25, 2024, 2:52 PM

Целуната съм от луната

  Poetry
415 1 0

Тъмни сенки рисуват в мрака,
танцуват в нощта
и невъзможен е такта
на красивото пълнолуние,
гледката е едно огромно безумие.
Целуната съм от луната,
загърбила съм целта и мечтата
за нещо красиво, епично,
защото краят, а понякога и началото
е нещо безкрайно трагично.
Целуната съм от луната,
в свят безцеремонен аз живея,
за нещо смислено милея,
това е моята карма - само да копнея.
Розите увяхват,
бодлите все по-голяма болка причиняват
с всеки изминал ден,
всички остриета хвърлят се по мен.
Целуната съм, но от луната,
тежка е съдбата
на отдавна загинал човек,
всеки опит за любов е нелеп,
живея в грешния век.
Очи от елмаз и стъкло,
сълзи с много остро потекло,
стопяват, белези открояват,
както и ги заличават...
Целуната съм...
Но от луната,

затова тежка е съдбата...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора Компанска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....