ЦЕЛУНИ МЕ
Ще ме целунеш ли,когато с отчаянието си се боря
и устните от студ треперят,
когато в слабостта си търся капка смелост,воля,
но не могат очите ми да ги намерят?
Ще ме целунеш ли,когато съм пияна от тъга
и перлени сълзи в очите ми блестят,
когато съм стаена в ъгъла сред мрака пак сама,
а сълзите преглътнати горчат,горчат?
Ще ме целунеш ли,та сладостта да вкуся,
когато прегорчива чаша със отрова аз изпих?
Ще ме спасиш ли ти от страшната покруса,
от този тежък и болезнено самотен миг?
22.01.2006г.
© Гергана Шутева All rights reserved.

