Целуни ме!
Честит празник на всички дами! Бъдете здрави и жизнени, без вас сме за никъде! Публикувам навръх осми март този свой стих, посветен на дамата на моето сърце - жена ми Галина. Обработен е, защото стана текст на песен по музика на даровития ми приятел Румен Москов. В момента ù правим аранжимент, не е завършена, затова не я публикувам още като музикално произведение. Благодаря на моята съпруга и на всички, които ще прочетат:
Целуни ме тук, сега ме целуни
и към живата Вселена ме върни!
Твоят смях победи самотата,
твоят поглед пропъди тъмнината.
Целуни ме сега, в тази пълнолунна
тишина!
Целуни ме в мига, в който с нас е
светлата луна!
Много дълъг беше пътят ми към теб,
много труден беше пътят ти към мен.
Този миг е едно от нещата,
за които живеем на земята.
Целуни ме сега, в тази пълнолунна
тишина!
Всяка твоя сълза аз ще отнеса
като вълна!
Погледни: светът, притихнал, чака нас.
Той е глух без твоя смях, без моя глас.
Без очи, които се обичат,
този свят е пуст и безразличен.
Целуни ме сега, в тази пълнолунна
тишина!
Твойта бяла ръка в дланите ми търси
топлина...
© Асен Димитров All rights reserved.
