...Целуни ме...
...Целуни ме...
Целуни ме, за да почувствам, че въздуха има душа,
целуни ме, за да полетя и за да докосна звездите,
целуни ме, искам да чуя говора на чувствата ни,
целуни ме без да има "защо", няма никой сега ...
Целуни ме, искам да открия нови планети с теб,
целуни ме, отново да опитам ягоди със шоколад и мед,
целуни ме и спри времето все едно, че е дошъл края на света,
целуни ме без да има причина, така както иска сърцето...
Целуни ме, дълго и постепенно, вечно и неутолимо
и тогава душата ни ще си признае и ще проговори...,
ще заживее истински и ще диша...без дъх да си поеме...
Целуни ме, най- накрая, целуни ме пак и пак, всеки миг...
Целуни ме и не се тревожи за нищо и за никого,
целуни ме нежно и просто ми кажи че ме обичаш...,
Целуни ме и отведи ме в небесата на тази споделеност,
да се целунем най - накрая - да открием нови хоризонти...;
Нови морета, нови любовни въздишки...
Целуни ме, любими...днес и точно сега
искам да ти дам живота си в една целувка,
а ти какво бих дал за моята милувка?;
И двамата знаем не в това е въпроса...
Дори не е нужно, да ми отговаряш
сърцето е щастливо и когато мълчи,
но ти, за да ме дразниш ще отвърнеш
„Това и много повече, животите си давам...”!
защото то обича също и да пее и да шепти...!
© Лили Вълчева All rights reserved.
