Целувка
Сега така ще те целуна,
че тишината ще се пръсне
на мисли... много неразумни
и грях по женските ми пръсти.
Да, топло е...
Ужасно топло.
От теб до мен - една цигара.
Не спирам никога на: “Стоп” и
горя, горя, но не изгарям.
По въздуха цъфтят малини
а ти си неприлично близо...
Разляхме всичкото си вино
напук на белите ни ризи.
Нощта се спуска с черна прежда
в очите, мракът ни е жажда.
Макар въобще да не изглежда
аз зная, че те притежавам.
Мълчанията стават ноти,
аз галя топлото ти тяло.
Събирам в две очи живота
и го обичам отначало.
© Деница Гарелова All rights reserved.
