Целувка
Тази сутрин ще целуна залеза,
изгрева щом почне да наднича...
Патиците сякаш водолази са,
гмуркат се във пазва на момичета.
А реката трепка от възбуда
пожълтяла от лъчи протегнати.
Изгревът е също нежно чуден
като десет залеза разпрегнати.
Крякат жаби в страх от маранята
сякаш, че оркестър се настройва.
Ехото повтаря тишината
в опит веселбата да разстройва.
Речното корито е за всички
дето могат всяка сутрин рано,
изгревите смело да обичат
и целуват залезите само.
Ех, живот! Красив като дъгата...
Смелост на страхливите е нужна.
Има звук дори и пъстротата.
Слънцето, желания разбужда...
© Валентин Йорданов All rights reserved.
