Cевда
Зрее грозде, дръзко лепне,
по момински устни.
Вятър сред лозите шепне:
Няма да те пусна!
Паяжинка невидима,
есента вещае.
Моя ще си, ще те имам,
сватба и това е!
Черен кос върти опашка,
мъка предвещава.
В твойта къща, сиромашка...
Тате ме не дава.
Ще се сторя на светулка,
нощем ще живея.
Все насън ще съм ти булка,
за тебе ще крея.
Нявга друга ли залюбиш,
мома, ил вдовица,
мигом мене ще погубиш -
сянка без душица.
Нощем в клоните ще стена,
та да нямаш мира.
Либе, севда, като мене,
нивга не умира!
© Надежда Ангелова All rights reserved.
