Sep 21, 2017, 11:15 PM

Чадъри без цветни чалми

1.6K 9 24

Самотни са чадърите на плажа,

останаха без цветните чалми.

А искаха на всеки да разкажат

как детски смях над този бряг ръми

 

и чайките с крилата си подписват

на щастието божия ферман,

вълните с пълни шепи как разплискват

на влюбените шепота събран.

 

Под тези тъжни скелети от лято

се лутат още слънчеви лъчи,

но господарства септемврийски вятър

и хвърля пясък в моите очи.

 

Морето е облякло пелерина

от мидени сълзи, а на брега

аз плача с него. Вчера се спомина

най-синьото ми лято до сега.

 

21.9.2017

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Панайотова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Вики, трябва да живеем с надежда, наистина! Ще го очакваме пак, дано да е още по-хубаво от това, което вече изпратихме!
  • Красиво сбогуване с лятото. Тъжно е, но... то ще се върне
  • Елия, дори само с две думи успя да ме стоплиш! Благодаря ти!
  • Красив стих!
  • Ако красотата успява да възкръсва, нека лятото знае, че ще го чакам в началото на юни пак на морския бряг! Отвръщам на ласката в думите ти с ласка, мило момиче!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...