Sep 21, 2017, 11:15 PM

Чадъри без цветни чалми

1.5K 9 24

Самотни са чадърите на плажа,

останаха без цветните чалми.

А искаха на всеки да разкажат

как детски смях над този бряг ръми

 

и чайките с крилата си подписват

на щастието божия ферман,

вълните с пълни шепи как разплискват

на влюбените шепота събран.

 

Под тези тъжни скелети от лято

се лутат още слънчеви лъчи,

но господарства септемврийски вятър

и хвърля пясък в моите очи.

 

Морето е облякло пелерина

от мидени сълзи, а на брега

аз плача с него. Вчера се спомина

най-синьото ми лято до сега.

 

21.9.2017

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Панайотова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Вики, трябва да живеем с надежда, наистина! Ще го очакваме пак, дано да е още по-хубаво от това, което вече изпратихме!
  • Красиво сбогуване с лятото. Тъжно е, но... то ще се върне
  • Елия, дори само с две думи успя да ме стоплиш! Благодаря ти!
  • Красив стих!
  • Ако красотата успява да възкръсва, нека лятото знае, че ще го чакам в началото на юни пак на морския бряг! Отвръщам на ласката в думите ти с ласка, мило момиче!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...