Чак когато остареем...

Чак когато остареем...

Мечтая само за сутрин една,

в която няма да ни се налага да ставаме рано,

да пием кафе, да ядем шоколад,

в леглото до късно да се излежаваме двама...

Да няма шефове, работно време,

да не съществуват офиси, колеги и клиенти,

денят ти да е свързан само с мене,

ден за подаряване на чудни моменти...

Мечтая да излезем на разходка

без часовник, и изключен телефон да не звъни..

Да обядваме на крайградското езеро в лодка,

а не на крак в обедната почивка вредни храни.

Мечтая вечер на масата да заедно да седнем,

да пием вино и да потанцуваме дори,

а не все да претопляш изстиналата вечеря,

и на пръсти да лягаш до мене да спиш...

Мечтая за такива романтични нощи,

в които будни да стоим от любов и страст,

а не изморени, без сили и желания изобщо,

да оставим животът ни да мине покрай нас...

Тъжна е реалността, в която живеем,

изпускаме най-хубавото, заради някакви пари...

И трябва да чакаш с някого да остарееш

на тези моменти да си свободен да се насладиш...