11 сент. 2014 г., 21:59

Чак когато остареем...

601 0 0

Чак когато остареем...

 

Мечтая само за сутрин една,

в която няма да ни се налага да ставаме рано,

да пием кафе, да ядем шоколад,

в леглото до късно да се излежаваме двама...

 

Да няма шефове, работно време,

да не съществуват офиси, колеги и клиенти,

денят ти да е свързан само с мене,

ден за подаряване на чудни моменти...

 

Мечтая да излезем на разходка

без часовник, и изключен телефон да не звъни..

Да обядваме на крайградското езеро в лодка,

а не на крак в обедната почивка вредни храни.

 

Мечтая вечер на масата да заедно да седнем,

да пием вино и да потанцуваме дори,

а не все да претопляш изстиналата вечеря,

и на пръсти да лягаш до мене да спиш...

 

Мечтая за такива романтични нощи,

в които будни да стоим от любов и страст,

а не изморени, без сили и желания изобщо,

да оставим животът ни да мине покрай нас...

 

Тъжна е реалността, в която живеем,

изпускаме най-хубавото, заради някакви пари...

И трябва да чакаш с някого да остарееш

на тези моменти да си свободен да се насладиш...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радослава Михайлова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...