Чаках те да дойдеш в нощта,
седнала на пейка под светлините на града.
Представях си твоето лице,
чисто и невинно, като на дете.
Мечтаех да ме обгърнеш в своите ръце
и да чуя ритъма на твоето сърце.
Исках да вървим двама с теб към своята мечта,
водени от това божествено чувство любовта.
Но ти така и не дойде при мен.
Нощта или някой друг те хвана в плен?
Изведнъж нахлу в душата ми вятърът студен
от напразните надежди по теб породен.
И отново почувствах се толкова сама,
а от очите ми отрони се мъничка сълза...
© Ванс All rights reserved.