Търсех те, любов,
не те открих!
Гоних те, любов,
не те стигнах!
Чаках те, любов,
не дойде!
Сънувах те, любов,
но като отворих очи,
отново те изпуснах!
Жадувах те, любов,
отново те няма!
Беше мечта,
желание,
страст,
копнеж,
мираж!
Остана само самотата!
Не желана,
не очаквана,
плачеща,
страдаща!
Остана само болката!
Сълзи,
писък,
вик,
тъга и чакаща жена!
Пенка Петрова
© Пенка Петрова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
