Ще се срещнем
Умрях, но ще се преродя
в прелестна златна лисица.
Ще спя в легло от цветя
и в потайните дебри ще скитам.
Ще се къпя в топли лъчи
ще ме гали вятърът нежно,
лениво следобед ще мигам с очи
и ще махам с опашка небрежно.
Затова недей да тъжиш,
чакай ме там на полето.
На обещанието, знам, ти ще държиш,
а към теб ще ме води сърцето.
Ще тичаме пак тъй безгрижно,
ще гори в очите ни онази искра.
Друго не ни трябва, нищо,
животът ще е отново една красива игра.
© Лорийн Мусакова All rights reserved.
