Feb 6, 2015, 9:06 PM

Чакалня

  Poetry » Civic
471 0 0

Страната чака

управниците-безобразници

здраво да се накрадат

и най-накрая да мирясат.

 

Страната чака

ментори, политолози,

антрополози, социални всичколози

да си извадят дъвките

от своите уста

да приберат със мръсотиите

изписани листа

и най-накрая си намерят

своите раирани места!

 

Страната чака комитети, НПО-та,

впили се в снагата ѝ с охота,

обърнали понятия за черно и за бяло,

бръкнали в очите и в душата на ума и обществото

под вола търсещи теле за щяло и нещяло,

фекалиите нацвъкани

да спрат да ги разнасят и навират

и бързо крушите да си обират!

 

Страната чака

да свършат компаниите от шуробаджанаци,

прегърнати във своите мераци,

безкрайните трапези

и набези на братовчеди

със ходатайствата на анамнези,

за консуматори със умствени протези

готови и на лакти да докопат

черешката и сладоледа!

 

Страната чака

вечно гладни мераклии,

готови за услуги ибрикчии

най-после да се наядат,

на външни гости апетита да задоволят,

та дано да им приседне,

та белким лакомията изчезне!

 

Страната чака

сладкодумните

запретнали ръкави заблудители,

угрижените за мизерната ни участ

самопредложили се

или предложени вредители

да хванат самолета

с еднопосочни в джобове билети!

 

Страната чака

комбинатори,

оратори,

организатори,

манипулатори,

загледани във чужди пачки,

захласнати във себе си,

на всякакви безумия инициатори,

да си намерят дупки,

да се скрият,

муцунките си да заровят

или пък целите да се зарият,

за да не продължават

да тормозят и да тровят!

 

Страната чака

най-после да премине влака

на експериментът-преход,

та с него си замина и бардака,

а гарата ше е без изпращачи,

без будали, излъгани зяпачи,

без самозаблудили се клакьори,

услужливи подмазвачи

и разни виртуозни нагаждачи.

 

 

Страната чака, чака, чака,

а искаше да крачи

със широки крачки

и то да крачи с двата крака!

 

Е, много ѝ дойде!

Във жилите ѝ не тече живот,

руменина не я краси,

върху ѝ спътника-хомот

не ще да я избави и спаси!

 

Опустяла,

оредяла

и осиротяла

от чакане безкрайно,

страна превърнала се

в безучастна празна зала,

превърнала се в ням свидетел,

във тъжна единица териториална,

превърнала се в неугледна,

гола гарова чакалня!

 

гр. София, 13.12.2014 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Христов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...