Jan 18, 2011, 4:30 PM

Чаровна лъжовнице

  Poetry » Love
960 0 5

Чаровна лъжовнице, как си? Здравей!

Ела да те черпя със чаша кафе...

Косите си черни с ръка разпилей,

извикай усмивка на мойто лице.

 

Ела, излъжи ме отново сега:

Кажи, че за теб само аз съществувам!

Гали със перото си мойта душа,

на твоите ласки отдавна робувам.

 

За твоята нежност аз всичко бих дал,

пленен съм от сладка любовна магия.

Душата на дявола бих си продал -

със утрото ново пак теб да открия.

 

Чаровна лъжовнице, мамиш ме, знам...

Но твоите думи са сластно-омайни!

До болка гориш ме без капчица срам

с очите си пъстри, небрежно-потайни.

 

Отпивам на глътки от тази лъжа -

вкусът ù е някак горчиво-суров...

Но пак ще съм с тебе, дори да греша!

Чаровна лъжовнице - моя любов!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Люба Георева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....