Dec 7, 2007, 4:07 PM

Чаша нежност

  Poetry » Love
1.5K 0 4
Дай ми чаша нежност,
пълна със щастливи мечти…
Разлей я по тялото ми като кафе горещо,
нека кожата ми нежността попие…

Хайде, разлей тази чаша!
Да усетя тръпката, оставяща ме без дъх!
И тези нежни чувства във вените ми да текат!
Да стигнат до сърцето ми…

Дай ми чаша любов,
да я изпия!
И да усетя онази сладост бяла,
бликаща от чашата!

Хайде, дай ми я!
Нека от нея да се напия…
Не се страхувай, дори пияна…
Пак при теб ще дойда!

Сега ми дай чаша, пълна със отрова…
Да отпия и да се усетя босонога,
вървяща към края, усещаща земята,
скитаща се из лабиринт от спомени!

Хайде, отпий и ти!
Да се слеем с теб със светлината…
Да открием нов свят,
където не съществува самотата!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Усмивка All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...