Че се давя, хич не й е зор!
Отдавна музата ми - взела-дала,
натрупала е пенсионен стаж...
И май сега на отдих се отдала
на някой екзотичен супер-плаж!...
Плацика се, невярната, в водата,
че аз се давя, хич не й е зор!...
Прегръща вечер с питие в ръката
пореден стихоплетец-ухажор...
И по клише - в хавайски тихи нощи!...
Небето пък – обсипано с звезди!...
Че не заспивам на тавана още,
на нея - грешната, не й вреди!...
На милата си стихче как да спретна?...
Въртя го, суча го – голям е зор!...
И идва ми от капандура да се метна,
а камо ли да понеса позор!...
Намествам трудно думите проклети,
подскачат римите съвсем без ред -
заразна болест по пишман поети!...
Ай, сиктир!...Аз ли съм сега наред?!
© Роберт All rights reserved.
