Mar 5, 2011, 2:08 PM

Че след буря когато притихне море... 

  Poetry » Love
1812 0 27

 

Как все тъй получава се някак си –

всички тъжни морета във мен

сбират своите чайки разплакани

с уморени, превити криле...

На гърба си понесли гнездата си,

със надежда, че вятърът див

ще притихне сънливо на рамото

на крайбрежния фар мълчалив.

И ще имаме

             време за даване...

 

Как така получава се някак,

че при теб са моряците весели

със душа по-широка от бряг

и походка греховно-люлееща...

Неподвластни на бавна вода

и на огъня пленник в камината.

Пред хиляда езú пак избираш турà

с твърда вяра,

                    че всичко си имаш...

 

Без едно, за което ти трябва кураж

да завържеш въжето за кея...

Да се учиш да стъпваш по твърда земя

и следи да оставиш по нея...

Куп бодливи останки от теб във брега

ще забиват пирони и нокти.

Ще смалят океана до бистра сълза

с мисълта, че е много жестоко

да те срещат със гръб и отпращат с лице

без омраза, без памет, без минало...

Че след буря когато притихне море,

заличава

                на кораба името...

© Дочка Василева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Пропуснала бях нещо великолепно!
    Аплодисменти!
  • Морето и неговата многопластова сложност е тема, която безкрайно обичам, защото дава възможност да се изразят какви ли не чувства и да се изградят всевъзможни образи. Благодаря, за този прочит!
  • Стойностна е поезията ти, Доче!
  • Много красота!Благодаря ти!
  • Ух че хубаво,но не тьжи всеки има ези и тура ,а ти сь6то,нали?
  • ..Как така получава се някак,
    че при теб са моряците весели
    със душа по-широка от бряг...
    Честит Осми Март,Доче ! Желая ти здраве и щастие !
    <a href="/main.php?action=showuser&username=marco777&tab=2"><img src="http://s17.rimg.info/4fb3fa630cb0458a4e42c5bf4b769800.gif" border="0" /></a>
  • Поздрави, Доче.
  • Супер. Браво, браво, браво!
  • Ами... стегна ми гърлото, Доче!
    Прегръщам те!
  • Поздравления и от мен за мъдрия стих!!!
  • прочетох с вълнение, мила Доче...
    споделям философията на този съкровен стих..
    великолепна поезия...сърдечно те, прегръщам..с обич.
    целувам ръката, сътворила тези редове, с молба за прошка,
    защото времето никога не ми е стигало, да ти кажа, приятелко
    колко много ми липсваш, колко си ми скъпа...
  • Четох последните ти стихове с наслада!Поздравявам те!Ти си истински творец!
    Честит Осми март в аванс!Бъди здрава и много,много щастлива!
  • Благодаря ви.И простете, ако с нещо съм обидила душите ви...Бъдете здрави!
  • "Как все тъй получава се някак си –",
    че пробождаш сърце и душа
    в думи вплела любов - философия,
    и от тръни поезия блика!
    Чух морето, да вика по теб
    с чайки бели крилете разкършили,
    и по пясъчни дюни зовът
    на сърцето в следите повили!
  • При теб винаги има какво да прочета. Радвам се, че прочетох!
    Благодаря, Доче!
  • Много, Доче!!!
  • Всеки носи в себе си и ада и рая - ако се отдалечим от себе си и се погледнем от страни ще си кажем,че най-важно е да уреждаме живота си по свой избор...
    поздрави ,Доче -в стиховете ти има много философия
  • Как така получава се някак,

    че при теб са моряците весели

    със душа по-широка от бряг

    Браво, Доче!Харесах много!
  • Хареса ми и то - много!
    Поздрав!
  • Страхотно е!Има океан от чувства.Поздрав!
  • Тъжните морета не са за всеките са за силните!
    Поздравявам те,Доче!
  • развълнувана съм като море...


  • Толкова хубаво! И колко навреме ми идва...
    Поздрави!
  • Браво, Доче!Красота си... не тъжно море!
  • Как така се получава, че съкровените ти стихове винаги вълнуват! Поздравления, Доче!
  • Хубаво!
  • много хубаво! хареса ми.
Random works
: ??:??