Че в рая няма строги правила
Извиках те по име и денят
от звучните ми гласни се събуди.
Изпрати по зората първи смях
на рой прозрачни, нежни пеперуди.
Извиках те по име и дъжда
дойде със мен тревата да претърси.
Едно щурче под първите листа
направило за нас бе топла къща.
Извиках те по име през света...
Напролет даже ехото не свършва.
Сърцето ми - самотна пещера,
"Сезам" не чака, само да се върнеш.
Извика ли ми името? Не знам...
Ти може би така и не научи,
че в рая няма строги правила...
и с който се намериш, сте се търсили.
По прекрасния стих на
dansyto (Данаил Таков)
НАЗОВИ МЕ ПО ИМЕ
И ти Благодаря! Поздрави!
