Cherchez la femme
/ A la guerre comme a la guerre /
Преди дуела
Перуки, бенки... О, каква епоха!
Дуел в Булонски лес ... и тишина.
Би казал някой днес, че са пройдохи.
За чест да паднеш! Не! Не е вина!
Прохладно утро, буйни конски гриви,
каретата откарва граф дьо Гиз.
Промъква се през уличките криви.
Съвсем не е за някакъв каприз.
Очаква го дуелът неизбежен,
че беше се затръшкала Мадам.
Та той е мускетар, не мъж изнежен!
А поводът – потрошен порцелан.
Виновникът сега ще го получи.
Ще го застигне сляпата съдба.
С пищова ще го тръшне като куче
и падне там до третата върба.
– Приятелю – въздъхна тежко графът.
/ До него седнал бе маркиз Пере /–
Ако случайно стане с мене гафът
и днес умра, грижете се добре
за моята Мари! Та тя ще страда.
О, клетва дайте ми сега и тук,
за мен ще е утеха и награда,
че няма да я има никой друг!
Маркизът кимна:
– То се подразбира,
но тази черна мисъл ме гнети!
Едва ли днес Фортуна ще сервира
при нея да не се завърнеш ти!
След дуела
Маркиз Пере пристъпи през вратата
и беше пребледнял, изцапан с кръв.
Мари извика, падна на софата...
Към нея той се метна като лъв.
То планът му сработил бе перфектно.
Война се води даже в любовта.
С дьо Гиз маркизът справи се ефектно.
С жена такава пламва лудостта.
Постъпил секундантът бе коварно.
Пищовът беше само със барут.
А в случая си мислим, че навярно,
засрамил би се и самият Брут!
© Vasil Ivanov All rights reserved.
)
