VasilIvanov
80 results
Там, някъде в сърцето на гората,
намирало се малко езерце,
на лилиите с жабки по листата,
които пеели от все сърце.
На къпещата се прекрасна фея ...
  250  15 
по Даниел Дефо
Разкъсани са вантите, платната
и корабът се носи слепешком.
Към рифа приближава в тъмнината,
подмятан от безмилостния щорм. ...
  222  13 
Дими с лулата, седнал във вигвама,
посърналият вожд Плешив Орел.
В очите му е мъката голяма.
Какъв живот! Не вижда вече цел.
Проклина под завивката си нощем, ...
  274  17 
На приказките Принцът беше фен.
Излапал всички книжки чак с корите,
почти на петдесет бе стар ерген
и бъркаше реалността с мечтите.
Край замъка пристигна панаир. ...
  369  24 
На замъка в най-източната кула
Принцесата държи бинокъл стар.
Използва го, откакто бе дочула
тя медния кавал на млад овчар.
Очите ѝ, вторачени и двете, ...
  471  32 
/ A la guerre comme a la guerre /
Преди дуела
Перуки, бенки... О, каква епоха!
Дуел в Булонски лес ... и тишина.
Би казал някой днес, че са пройдохи. ...
  290  13 
Той ме прозря. Прочете като книга.
Единствено на мен се довери.
Душата ми приех, че ще е стигма
и в собствения ад ще изгори.
Съдбата си последвах без принуда ...
  249 
В тролея бе претъпкано и душно.
Започваше си обичаен ден
и стадото човешко, най-послушно,
създаваше очаквания крен.
Ни помен даже от пространство лично. ...
  401  17 
Хубаво ми рече мама:
–Пена е беда голяма!
Дръпната е и чепата,
ще ти тегли, май, главата.
Ала сам се аз натресах, ...
  415  26 
Младежът Бончо цепел през гората,
провирал са през шипки, дрян и глог,
в преследване на птичка непозната,
защото бил заклет орнитолог.
Към клоните насочил сетивата, ...
  483  28 
Убиец в специален камуфлаж,
заел на покрива удобна поза,
напълно слят с околния пейзаж,
със снайпера ,,Сумрак" е в симбиоза.
Мишената. В скъпарски ресторант ...
  216  11 
В безлунна нощ, облегнат на комин,
мъжът стоеше в черните си дрехи.
Изцапани със сажди. Габардин.
За него бяха истински доспехи.
Бе Харолд. Граф на Есекс. Синя кръв. ...
  260  13 
Прекрасна вечер. Замъкът д`Анжу.
Графинята отпива от виното.
– Арлет, ти най-прекрасното бижу... –
барон Дюпон я гали по бедрото.
По тръпнещата млада, свежа плът ...
  549  14 
Прегърнал скъпоценната бутилка
с изгарящ чак джигера му първак,
бай Косьо по неравната настилка
опитваше да крачи с бодър крак.
Залиташе наляво, после вдясно, ...
  210  11 
На своя покрив Карлсон днес седеше,
похапваше бонбонки срещу стрес,
врабчетата подскачащи броеше
и мажеше на перката си грес.
,,Ах, колко съм красив, не ще и дума! ...
  279 
В един фатален късен час
Съдбата думата си каза.
С Рогатия се срещнах аз.
Веднага той ме забеляза.
С отровно жълтите очи ...
  363  12 
Потънал в сенки замък. Мрачна зала.
Тук стъпките отчетливо кънтят.
Окръглена Луната е изгряла.
Дори и призраците вече спят.
Старинно огледало на стената, ...
  425  17 
Студено е, ръцете ми треперят...
Не ме предпазва тънкият чаршаф,
но по-възможно бе да ме намерят,
ако се скриех в някой празен шкаф.
Балконът е високо. Три етажа. ...
  471  12 
Ветрецът носеше приятен хлад.
В люлеещ стол почиваше Джепето.
Похапваше бисквитки с шоколад
и пийваше си бавно от кафето.
Но сякаш че кълвач дълбаещ с клюн, ...
  283  15 
Ехти гората. Брадви и триони.
Джуджетата се трудят до откат.
Смолата борова в сълзи се рони.
Дано да имат печен адвокат.
Че мафията дървена се вихри ...
  511  21 
Дълбал надолу някъде в земята
и стигнал до петрол Къртик миньор.
Похвали се веднага в резервата.
Това си беше бомба, няма спор.
Животните веднага се събраха. ...
  747 
В един фатален късен час
с Рогатия се срещнах аз.
Изчадието упорито
и нервно тропаше с копито.
Съзирах злоба, че личи, ...
  588 
Радка тръгва към гората,
гъбки да си набере.
Кошница в ръка подмята,
пее, чувства се добре.
Рошава след час се връща, ...
  735 
Когато в полунощ ще си заспала,
свалила дрехи... всякаква вина,
отпусната и топла, мека, бяла,
и милвана от сребърна луна...
по лунен лъч при тебе ще се спусна, ...
  725 
В жардена се промъкнах тайзи нощ,
на лунна светлина брах альх роз.
Ми тъй де, в джоба нямам кьорав грош.
Поетът често движи гол и бос.
Наскубах доста. Вай! Бодли, бодли, ...
  560  13 
- Ах, Музо моя, ти си тъй прекрасна!
Пред твоя лик дори Луната ясна
зад тъмен облак скри се срамежливо.
Ти дъхаво си росно цвете, диво,
свежо и през ледените зими. ...
  563  13 
– Мене, мале, змей ме люби
вече от година време.
През деня се нейде губи,
идва нощем да ме вземе.
Мъкне ме из храсталаци, ...
  856  15 
Реших да стана приказен герой,
триглавата ламя да хвана жива.
На сръчен бижутер платих аз в брой,
извая златна ябълка красива.
На клон височък с тел я закрепих. ...
  680  11 
Възчудно как, за зло или добро,
възседнах стол в кокетничко бистро.
Току на облегалка сложих гръб,
кафе пристигна, за да правя ,,сръб".
В уши ми се набиваше шансон, ...
  701  17 
по Лулу
Развял крачол на панталон
из градскио сокак,
съм срещнал Вас, шери миньон,
ударил бодро крак. ...
  573  17 
Часовникът отмерва полунощ.
О, Господи! Кога ли стана вече!?
Изгубвам си и втория галош,
а първият... изхвръкна надалече.
На срещата пристигам запъхтян. ...
  615  15 
Животът направи ми няколко финта
и стисна ме като питон.
Нахлувам в казиното с двадесет кинта,
купувам едничък жетон.
Сума голяма дължа на лихвари. ...
  566 
Следобедният дъжд
премина изведнъж.
Изкъпан пак градът е заблестял.
От капка отразен,
прицелил се е в мен ...
  477 
По ,,Румантика" на Лулу
Не съм си аз дори предполагáл,
че ще Ви срещна в тоз забутан край.
Тъй както край реката съм вървял,
дочул съм от водата плясък май. ...
  1009  15 
Море солено, пясък и медузи...
От слънце изгорели всички бузи...
В прохладна вечер, търсещ тишината,
край бряг скалист разхождах си снагата.
Полегнала небрежно на скалата, ...
  846  21 
Прекрасен, слънчев ден на май!
Той винаги ще бъде ,,най",
че с наша азбука сме горди
и тачим Кирил и Методий.
Изтупани на първи ред ...
  507  10 
Красива си, когато се усмихваш,
а също – щом очите ти блестят.
Красива – даже тъжна да притихваш.
Красива си и в този грозен свят.
И в лятната си рокля си красива. ...
  944  28 
Първи в нашия квартал,
се решихме с Мича,
купихме си папагал,
за да ни развлича.
Кръстихме го Цицерон, ...
  773  10 
Ти си огънят,
който разпалва пожари.
Лумнали пламъци...
дъжд от искри...
Страстна феерия... ...
  739 
Пръстите отпускат тетивата...
и сякаш че рояк оси бръмчи.
Пронизал с изстрела си тишината,
той тръгва си. Дори за миг с очи
пътя на стрелата не поглежда. ...
  570 
Random works
: ??:??