Черен кръст

                        Черен кръст, а над него небето.

                        В нозете му – гръд от скала,

                        ненакърмила с утро надеждата,

                        но преглътнала с мъка кръвта

                        на своите рожби обречени.

                        Черен кръст под лъчите на слънцето,

                        отправил към Бога очи –

                        единствена лодка спасителна,

                        а ние живяхме с мечти.

                        Как ни търсят очите на мъртвите.

                        Незатворени още те питат:

                        ”Кажете ни вие, деца,

                        кажете ни, наши наследници-

                        има ли вяра останала

                        по родната, бедна земя?”

                        И ни питат сърцата на мъртвите,

                        и удрят по нас нас като бич:

                        „Заклеймявайте вие убийците!

                        Откриите ги днес на света,

                        за да текне от камъка мъката,

                        да облее ранената гръд,

                        за да кърми пречистена рожбите.

                        Да разцъфне злокобният ръд!”            

                        И проклинат устите на мъртвите:             

                        „Слънчев бряг” покрай Ловеч е жив.

                        Още съхне кръвта по пътеките.

                        Ше възкръсват тепърва души,

                        за да могат от сън да ви будят.”

                        Ще подрънкват вериги и чукове.

                        Ще проплакват в съня си деца.

                        Ако само за миг ни забравите,

                        пред вас ще се срути света.