Черен кръст
Черен кръст
Черен кръст, а над него небето.
В нозете му – гръд от скала,
ненакърмила с утро надеждата,
но преглътнала с мъка кръвта
на своите рожби обречени.
Черен кръст под лъчите на слънцето,
отправил към Бога очи –
единствена лодка спасителна,
а ние живяхме с мечти.
Как ни търсят очите на мъртвите.
Незатворени още те питат:
”Кажете ни вие, деца,
кажете ни, наши наследници-
има ли вяра останала
по родната, бедна земя?”
И ни питат сърцата на мъртвите,
и удрят по нас нас като бич:
„Заклеймявайте вие убийците!
Откриите ги днес на света,
за да текне от камъка мъката,
да облее ранената гръд,
за да кърми пречистена рожбите.
Да разцъфне злокобният ръд!”
И проклинат устите на мъртвите:
„Слънчев бряг” покрай Ловеч е жив.
Още съхне кръвта по пътеките.
Ше възкръсват тепърва души,
за да могат от сън да ви будят.”
Ще подрънкват вериги и чукове.
Ще проплакват в съня си деца.
Ако само за миг ни забравите,
пред вас ще се срути света.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойна Димова Всички права запазени