Черен кръст
Черен кръст, а над него небето.
В нозете му – гръд от скала,
ненакърмила с утро надеждата,
но преглътнала с мъка кръвта
на своите рожби обречени.
Черен кръст под лъчите на слънцето,
отправил към Бога очи –
единствена лодка спасителна,
а ние живяхме с мечти.
Как ни търсят очите на мъртвите.
Незатворени още те питат:
”Кажете ни вие, деца,
кажете ни, наши наследници-
има ли вяра останала
по родната, бедна земя?”
И ни питат сърцата на мъртвите,
и удрят по нас нас като бич:
„Заклеймявайте вие убийците!
Откриите ги днес на света,
за да текне от камъка мъката,
да облее ранената гръд,
за да кърми пречистена рожбите.
Да разцъфне злокобният ръд!”
И проклинат устите на мъртвите:
„Слънчев бряг” покрай Ловеч е жив.
Още съхне кръвта по пътеките.
Ше възкръсват тепърва души,
за да могат от сън да ви будят.”
Ще подрънкват вериги и чукове.
Ще проплакват в съня си деца.
Ако само за миг ни забравите,
пред вас ще се срути света.
© Стойна Димова Всички права запазени