4 sept 2014, 20:51

Черен кръст

  Poesía » Civil
534 0 2

                                                Черен кръст

 

                        Черен кръст, а над него небето.

                        В нозете му – гръд от скала,

                        ненакърмила с утро надеждата,

                        но преглътнала с мъка кръвта

                        на своите рожби обречени.

                        Черен кръст под лъчите на слънцето,

                        отправил към Бога очи –

                        единствена лодка спасителна,

                        а ние живяхме с мечти.

                        Как ни търсят очите на мъртвите.

                        Незатворени още те питат:

                        ”Кажете ни вие, деца,

                        кажете ни, наши наследници-

                        има ли вяра останала

                        по родната, бедна земя?”

                        И ни питат сърцата на мъртвите,

                        и удрят по нас нас като бич:

                        „Заклеймявайте вие убийците!

                        Откриите ги днес на света,

                        за да текне от камъка мъката,

                        да облее ранената гръд,

                        за да кърми пречистена рожбите.

                        Да разцъфне злокобният ръд!”            

                        И проклинат устите на мъртвите:             

                        „Слънчев бряг” покрай Ловеч е жив.

                        Още съхне кръвта по пътеките.

                        Ше възкръсват тепърва души,

                        за да могат от сън да ви будят.”

                        Ще подрънкват вериги и чукове.

                        Ще проплакват в съня си деца.

                        Ако само за миг ни забравите,

                        пред вас ще се срути света.

                      

 

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойна Димова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Действителността е била такава в лагерите на смъртта по време на Социализма.Благодаря ти,Ваня!Сърдечен поздрав!!!
  • Много силно послание!Развълнува ме!Поздрав!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...