4 sept 2014, 20:51

Черен кръст

  Poesía » Civil
528 0 2

                                                Черен кръст

 

                        Черен кръст, а над него небето.

                        В нозете му – гръд от скала,

                        ненакърмила с утро надеждата,

                        но преглътнала с мъка кръвта

                        на своите рожби обречени.

                        Черен кръст под лъчите на слънцето,

                        отправил към Бога очи –

                        единствена лодка спасителна,

                        а ние живяхме с мечти.

                        Как ни търсят очите на мъртвите.

                        Незатворени още те питат:

                        ”Кажете ни вие, деца,

                        кажете ни, наши наследници-

                        има ли вяра останала

                        по родната, бедна земя?”

                        И ни питат сърцата на мъртвите,

                        и удрят по нас нас като бич:

                        „Заклеймявайте вие убийците!

                        Откриите ги днес на света,

                        за да текне от камъка мъката,

                        да облее ранената гръд,

                        за да кърми пречистена рожбите.

                        Да разцъфне злокобният ръд!”            

                        И проклинат устите на мъртвите:             

                        „Слънчев бряг” покрай Ловеч е жив.

                        Още съхне кръвта по пътеките.

                        Ше възкръсват тепърва души,

                        за да могат от сън да ви будят.”

                        Ще подрънкват вериги и чукове.

                        Ще проплакват в съня си деца.

                        Ако само за миг ни забравите,

                        пред вас ще се срути света.

                      

 

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойна Димова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Действителността е била такава в лагерите на смъртта по време на Социализма.Благодаря ти,Ваня!Сърдечен поздрав!!!
  • Много силно послание!Развълнува ме!Поздрав!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...