Не е имало кръст.
Или не. Били са стотици.
От повехналите очи
са се стичали сълзи,
изсушени от птиците
или вятъра,
или облаците космати.
Не е имало кървища.
Или не. Имало е отатък земята
цял потоп. Хекатомба
и воня на разложени рани.
Не е имало стон.
или не. Сраснали се стенания
в кански вой, сякаш глутници
бели души, на парчета разкъсани,
към небето поемали
във хорото предсмъртно.
Било на възкръсване.
© Павлина Гатева All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
