Не е имало кръст.
Или не. Били са стотици.
От повехналите очи
са се стичали сълзи,
изсушени от птиците
или вятъра,
или облаците космати.
Не е имало кървища.
Или не. Имало е отатък земята
цял потоп. Хекатомба
и воня на разложени рани.
Не е имало стон.
или не. Сраснали се стенания
в кански вой, сякаш глутници
бели души, на парчета разкъсани,
към небето поемали
във хорото предсмъртно.
Било на възкръсване.
© Павлина Гатева All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
