ЧЕРНА БЕЗДНА
Вече изпитвам само омраза.
Черна бездна е моята душа.
Ято гарвани са си намерили кътче
и не искат да излетят.
Сърцето ми е от лед сковано -
не го стопява ни ласка, ни сълза.
Тежко е, а аз съм обременена
и сякаш нося товара на целия свят.
Любовта се опитва да се вмъкне,
да влезе в мойте гърди.
Но аз не я допускам
и така ужасно боли.
Кой ще ме научи да обичам?
Кой ще ми даде топлина?
Аз не съм вече онова момиче -
жена съм, но с празна душа.
Кой ще ме закриля?
Кой ще ме целуне с уста?
Отвън съм същата, но вътре
дълбоко скрита е моята тъга.
Смея се, а ми е тежко.
Преструвам се на щастлива,
опитвам се да бъда добра.
Но е невъзможно - вече разбрах
края на своята съдба.
Но за кого ще заплача
в последния си час?
Кого ще погаля с ръка?
Никой!
Аз съм самотна и така самотна ще умра!
05 г.
Черна бездна е моята душа.
Ято гарвани са си намерили кътче
и не искат да излетят.
Сърцето ми е от лед сковано -
не го стопява ни ласка, ни сълза.
Тежко е, а аз съм обременена
и сякаш нося товара на целия свят.
Любовта се опитва да се вмъкне,
да влезе в мойте гърди.
Но аз не я допускам
и така ужасно боли.
Кой ще ме научи да обичам?
Кой ще ми даде топлина?
Аз не съм вече онова момиче -
жена съм, но с празна душа.
Кой ще ме закриля?
Кой ще ме целуне с уста?
Отвън съм същата, но вътре
дълбоко скрита е моята тъга.
Смея се, а ми е тежко.
Преструвам се на щастлива,
опитвам се да бъда добра.
Но е невъзможно - вече разбрах
края на своята съдба.
Но за кого ще заплача
в последния си час?
Кого ще погаля с ръка?
Никой!
Аз съм самотна и така самотна ще умра!
05 г.
© Ванина All rights reserved.
Поздрав!
