Aug 7, 2008, 7:36 AM  

Черна зора

  Poetry
1K 0 1

Нощ! Студ! Тръпка и очакване!

Смъртта прокарва вкочанени от студ пръсти по гърба ми.

Побиват ме тръпки.

Краят е близо.

 

Сега мракът е одеялото, което ще ме топли.

Тъмнина ме обгръща.

Споменът избледнява.

Кръвта се стича по дланите ми.

 

Не боли! Дори е приятно.

 

Животът ме напуска, усещам го.

Наближавам мрачните двери на подземията към долната земя.

Там няма светлина. Мрак, само непрогледен черен мрак.

Някой ме вика!

Аз не желая да се връщам.

Тук всичко е спокойно и тихо.

Краят е близо.

Залезът скоро ще настъпи за мен.

 

Ковчегът ще бъде олтарът, където ще почивам вече.

Душата ми е обгърната в тъмнина.

Скитам се незрящ в черните катакомби.

Вече не е хубаво. Става ми студено.

Кръвта ми започва да изстива.

Ужасът на мъртвеца, който стене у мен, започва да се надига.

Духът ми блуждае. Вече не е спокоен.

Сърцето ще се пръска и събира до залеза на вечността не настъпи.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сириус Блек All rights reserved.

Comments

Comments

  • силно стихотворение и красив изказ! браво! поздравявам те

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...