Нощ! Студ! Тръпка и очакване!
Смъртта прокарва вкочанени от студ пръсти по гърба ми.
Побиват ме тръпки.
Краят е близо.
Сега мракът е одеялото, което ще ме топли.
Тъмнина ме обгръща.
Споменът избледнява.
Кръвта се стича по дланите ми.
Не боли! Дори е приятно.
Животът ме напуска, усещам го.
Наближавам мрачните двери на подземията към долната земя.
Там няма светлина. Мрак, само непрогледен черен мрак. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse