Oct 7, 2010, 4:07 PM

Черната Любов

  Poetry » Love
928 0 3

Bela:
Навън вали отново,
капки капят бавно зад теб
и вярвай, мой ангел черен,
това няма да е последният мрачен, тъмен ред за теб!

Dani:
Една луна над мен надвисна
и каза ми, че времето дойде,
да литна в мрака, както ми е писано,
хванал се за твоите ръце...

Bela:
Oчите бледи, не усещащи смъртта,
устните ми, посивели от болка и самота,
и теб те чакам, отново във мрака,
протягайки към теб ръце,
не чуваш ли как те моли моето черно сърце?

Dani:
... пристигам аз... Изпълнен с мрак от
черните ми дни, ръка протягам и те
галя по косите. Напред посочвам
тъмни бъднини и питам тихо:
"с мен ще литнеш ли над мрака?".

Bela:
... ще литна в черната и глуха нощ,
ще се опитам да не падна,
ти ще ме държиш ли - не...
изпуснеш ли ме, падам, но взимам и твоето сърце!

Dani:
Не ще те пусна нивга сам- самичка,
в нощта пропила ветровете,
до теб ще крача, красива сълзичке,
докато се слеем тихо със небитието.

Bela:
... но мракът ме поглъща бавно,
от теб ме взимат ветровете,
не мога да живея без теб,
както бурята без дъждовете...

Dani:
... и аз без теб не мога да живея,
и тихично към теб пристъпвам,
и мракът тихо гушва ме и мене
и гушвам те и скривам те от ветровете!

Bela:
Дръж ме, падам... не, не дишам,
под водата ледена издъхвам,
сенки виждам, но без глас... питайки се коя съм аз,
в огледалото се гледам, но какво да видя там,
образ празен, непотребен, само с теб потребна бях,
гушвам се във теб отново,
прегърни ме със студените си ръце...
отведи ме надалече... целуни ти моето сърце...

Dani:
... сърцата се сливат, слепени от мрака,
образът в огледалото сякаш е двоен,
от двете му страни един срещу друг
са образът твой и образът мой разчертани.
Огледалото счупваме с трясък,
и падат стъклата и вени прерязват,
и сливам кръвта си със твоята кръв
и в килима попиваме тук без остатък.

... И останаха само две червени петна,
очите на сянка щастлива, че в мрака е цяла.

Bela:
... и ако друга от мене те отнеме,
знай, ангел мой, че мен смъртта ще ме вземе,
кръвта ми ще стане черна
и душата ще се счупи - ранена...

Dani:
... ако друг те плени в светлината,
и насила мрака отнеме от тебе,
аз ще загина, моя принцесо,
душата през тихата вечност ще стене...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бела Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...