Bela:
Навън вали отново,
капки капят бавно зад теб
и вярвай, мой ангел черен,
това няма да е последният мрачен, тъмен ред за теб!

Dani:
Една луна над мен надвисна
и каза ми, че времето дойде,
да литна в мрака, както ми е писано,
хванал се за твоите ръце...

Bela:
Oчите бледи, не усещащи смъртта,
устните ми, посивели от болка и самота,
и теб те чакам, отново във мрака,
протягайки към теб ръце,
не чуваш ли как те моли моето черно сърце?

Dani:
... пристигам аз... Изпълнен с мрак от
черните ми дни, ръка протягам и те
галя по косите. Напред посочвам
тъмни бъднини и питам тихо:
"с мен ще литнеш ли над мрака?".

Bela:
... ще литна в черната и глуха нощ,
ще се опитам да не падна,
ти ще ме държиш ли - не...
изпуснеш ли ме, падам, но взимам и твоето сърце!

Dani:
Не ще те пусна нивга сам- самичка,
в нощта пропила ветровете,
до теб ще крача, красива сълзичке,
докато се слеем тихо със небитието.

Bela:
... но мракът ме поглъща бавно,
от теб ме взимат ветровете,
не мога да живея без теб,
както бурята без дъждовете...

Dani:
... и аз без теб не мога да живея,
и тихично към теб пристъпвам,
и мракът тихо гушва ме и мене
и гушвам те и скривам те от ветровете!

Bela:
Дръж ме, падам... не, не дишам,
под водата ледена издъхвам,
сенки виждам, но без глас... питайки се коя съм аз,
в огледалото се гледам, но какво да видя там,
образ празен, непотребен, само с теб потребна бях,
гушвам се във теб отново,
прегърни ме със студените си ръце...
отведи ме надалече... целуни ти моето сърце...

Dani:
... сърцата се сливат, слепени от мрака,
образът в огледалото сякаш е двоен,
от двете му страни един срещу друг
са образът твой и образът мой разчертани.
Огледалото счупваме с трясък,
и падат стъклата и вени прерязват,
и сливам кръвта си със твоята кръв
и в килима попиваме тук без остатък.

... И останаха само две червени петна,
очите на сянка щастлива, че в мрака е цяла.

Bela:
... и ако друга от мене те отнеме,
знай, ангел мой, че мен смъртта ще ме вземе,
кръвта ми ще стане черна
и душата ще се счупи - ранена...

Dani:
... ако друг те плени в светлината,
и насила мрака отнеме от тебе,
аз ще загина, моя принцесо,
душата през тихата вечност ще стене...